Децата, родени в бедност, често дори не подозират, че имат право да бъдат защитени, да ходят на училище или да отидат на лекар без страх. Някои от тях никога не са усещали какво е да играеш навън в безопасна среда.
В квартал „Надежда“ в Сливен този недостиг на грижа и подкрепа е всекидневие. Точно затова сме тук – Фондация „За Надежда“. Вярваме, че всяко дете заслужава детство без постоянно усещане за липса.
През последните години разбрахме, че когато растеш на границата между крайната бедност и безразличието на системата, често израстваш без сигурност и топлина. И така се роди идеята за „За Надежда“ – не в някой далечен офис, а направо на терен, сред прашните улички на „Надежда“.
Вярваме, че всяко дете е част от по-голяма мрежа от хора – семейство, съседи, учители, лекари, социални работници. Ето защо се стремим да обединим тези звена, за да защитим правата на децата и да им покажем, че не са забравени.
Да даваме възможност на уязвимите общности да излязат от сянката на бедността и дискриминацията, като им осигуряваме образование, подкрепа и истинско уважение.
Мечтаем всеки да има равен достъп до образование, безопасна среда и възможност да се развива!
Общество, в което всяко дете и всеки човек има шанс да живее достойно, независимо от това къде е роден..
Да даваме възможност на уязвимите общности да излязат от сянката на бедността и дискриминацията, като им осигуряваме образование, подкрепа и истинско уважение.
Мечтаем всеки да има равен достъп до образование, безопасна среда и възможност да се развива!
Общество, в което всяко дете и всеки човек има шанс да живее достойно, независимо от това къде е роден.
1/4
Имаме автобус, който е като пътуваща детска площадка и малко улично училище. Посещаваме най-уязвимите части на „Надежда“, с липсващи понякога дори елементарни условия, но където децата запазват мечтите си. Каним ги да рисуват, четат, играят и да усетят, че има възрастни, които им дават грижа и внимание.


2/4
В бедните квартали насилието и злоупотребите често се приемат за „нормални“. Ние се борим срещу това, като осигуряваме правна и психологическа подкрепа на деца, които са претърпели или станали свидетели на насилие. Няма нищо по-важно от сигурността на едно дете.


3/4
Свързваме учители, лекари, психолози, социални служби и доброволци в една по-смислена комуникация. Когато тези „парченца“ си сътрудничат, децата разбират, че има възрастни, на които могат да се опрат – и че „бъдещето“ не е празна дума.


4/4
Създаваме пространство, където хора, останали без дом, доброволци и различни професионалисти да се подкрепят взаимно. Заедно правим работилници, гледаме филми, организираме изложби и акции за достъп до хигиена, снимаме и слушаме музика. Защото ние сме тук и заслужаваме достойнство.


Красимир Кирилов – генерален координатор, Сливен
Мая Батинкова – координатор на мобилна психосоциална подкрепа, Сливен
Елфуда Гюдюлова – социален педагог, Сливен
Национална мрежа за децата – група за правна подкрепа / ATD Fourth world / Михаил Мичев – ромски активист/ Ти си Сливен – местна активистка група / ЦОП „Баба Тонка“, Сливен / Младежки център, Сливен / Основно училище „Братя Миладинови“, Сливен / Други местни институции
Български фонд за жените / Фондация „Лъчезар Цоцорков“ / O.U.R. Rescue / UNICEF / Eurochild / Френско посолство в България
Достъп до институции:
Помагаме при издаване на лични документи, записване в училище и намиране на медицински услуги.
По-малко дискриминация:
Искаме квартал „Надежда“ да не бъде скрит зад „стената“ – да стане видим за целия град, вместо забравен.
Подкрепа за „екосистемата“:
Включваме родители, съседи и институции, за да създадем обкръжение, в което всяко дете да се чувства защитено и свободно да мечтае.
гласи една мъдра поговорка. Ние сме тук, за да помогнем на града да се обедини около децата си.
Дори малка сума може да се превърне в учебни материали, които отварят прозореца към знанието за едно дете.
Ако имате време или умения – от спорт и изкуство до помощ с домашни – вашият принос е безценен.
Повече хора, знаещи за нашата кауза = по-голям шанс да променим нагласите към квартал „Надежда“.